Питката Руска народна приказка Преразказал Алексей Толстой

Имало едно време един дядо и една баба. Казал веднъж дядото на бабата:

Я иди, бабо, поизмети хамбара, поостържи сандъка, може и да събе- реш брашно за питка.

Поизмела бабата хамбара, поостър- гала сандъка и събрала две шепи брашно. Замесила брашното със сметана, на- правила питката.

Намазала я с масло, опекла я и я сложила на прозорчето да изстива.

Постояла що постояла пит- ката и взела, та се търкулнала.

Търкаляла се питката по пътя, а насреща й - заекът. Питко-питчице, сега ще те изям! Не ме яж, Зайко, песничка ще ти изпея. Аз съм питка печена - от хамбара изметена, от сандъка изстъргана, със сметана месена, с масълце намазана, на прозорче слагана. И от дядото избягах, и от бабата избягах, а от тебе, Зайко, съвсем ще избягам!

И се търкулнала по пътя - дим да я няма! Търкаляла се питката по пътя, а на- среща й - вълкът. Питко-питчице, сега ще те изям! Не ме яж, Вълчо, песничка ще ти изпея. Аз съм питка печена - от хамбара изметена, от сандъка изстъргана, със сметана месена, с масълце намазана, на прозорче слагана. И от дядото избягах, и от бабата избягах, и от Зайко избягах, а от тебе, Вълчо, съвсем ще избягам! И се търкулнала по пътя -дим да я няма!

Търкаляла се питката по пътя, а насреща й - Мецана. -Питко-питчице, сега ще те изям! -Не ме яж, Мецо, песничка ще ти изпея. Аз съм питка печена - от хамбара изметена, от сандъка изстъргана, със сметана месена, с масълце намазана, на прозорче слагана. И от дядото избягах, и от бабата избягах, и от Зайко избягах, и от Вълчо сив избягах, а от тебе, Мецо, съвсем ще избягам! И се тркулнала по пътя - дим да я няма!

Търкаляла се питката по пътя, а насреща й - лисицата. -Питко-питчице, сега ще те изям! -Не ме яж, Лисо, песничка ще ти изпея. Аз съм питка печена - от хамбара изметена, от сандъка изстъргана, със сметана месена, с масълце намазана, на прозорче слагана. И от дядото избягах, и от бабата избягах, и от Зайко избягах, и от Вълчо сив избягах, и от мечката избягах, и от тебе, Лисо, лесно ще избягам!

А лисицата й казва: Хубава ти е песничката, само, че аз недочувам. Седни, питко -питчице, на носа ми и ми я изпей още веднъж, по-високо. Скочила питката на носа на лисицата и запяла още по-високо своята песничка. А лисицата пак й казва: Питко-питчице, седни ми на езика и ми изпей песничката за последен път. Скочила питката на лисиния език, а лисицата - ам! - и я изяла.

Изготвил:ilieva_1968@abv.bg