Здравей. Не сме се виждали отдавна… Единствено звездите пазят твоя смях.

Надявам се, че си добре. Не си пораснал. И още имаш роза. И овца.

А ние тук броим вместо звезди - монети. Картографираме си плитките души.

Фенерите угаснаха. Не светят. А пък Земята ... бавно се върти.

И залезите идват много рядко. А хората са тъжни същества.

Но всеки си е крал /поне за кратко/ във царството на свойта самота.

Не пляскаме с ръце от възхищение. Горчилка пием... Може би от срам... Едно голямо земно затъмнение се вижда сигурно от твоята звезда.

Сърцата ни са слепи. Много слепи. /Защо тогава имаме очи? Щом няма как да видим със сърцето си същественото...И така...Мълчим.../ .

Опитомяваме си чувства. Не лисици. Цветът на житото остава неразбран Понякога дочувам сред звездите камбанките на звънкия ти смях.

Автор текст :Caribiana Адаптация: Трендафилка Чожгова