ЗАЩО ЛЪЖАТ ДЕЦАТА

Причините, които карат децата да избягват истината:

Средство за самоотбрана. Детето се защитава от опита на възрастните да контролират всичко, от съвети и препоръки, които всички до един са “задължителни за изпълнение”.

На тях им е забранено едно, друго, трето, затова пък абсолютно задължително четвърто и пето. Нали трябва някак си да се защитават от това.

Бягство от отговорност. Това е още един вариант за самоотбрана. Усещайки няколко пъти, че лъжата помага да се избяга от отговорност, детето ще я използва при всеки удобен случай.

От срам. Никой не е застрахован срещу грешки. Дори най-примерните и най-положителните биха могли да излъжат, ако този път не са се справили добре и се срамуват от неуспеха си.

Страх да не загубят любовта ви. Нали и ние, възрастните, често не казваме цялата истина (в най-добрия случай), или възторжено лъжем, за да запазим симпатията на близките си. А децата изцяло зависят от нашата любов. И от липса на опит или наивност те смятат, че лошата оценка може завинаги да ги лиши от нея.

От солидарност. Всеки ученик знае, че да издадеш приятеля си е по-страшно, отколкото да излъжеш, защото следва презрение. И те предпочитат лъжата.

От вдъхновение. Подсъзнанието на детето наистина е област на фантазии. Детето твори, неговите творческите възможности се разкриват и се развиват. Но ако тази вродена образност се съединява с лъжата, която детето попива от околната среда, то понякога се образува съвсем не-безобиден коктейл.

Като провокация. Детето разсъждава примерно така: “Ако не ме забелязват, ако възприемат всички мои старания като даденост, а обръщат внимание само тогава, когато съм се провинил, то – заповядайте – колкото искате!” В този случай желанието за внимание (дори отрицателно) е по-силно, отколкото страхът да бъдеш наказан.

И накрая трябва да се отбележи, че да се борим с недостатъците на децата е безполезна загуба на сили, здраве и време. По-добре е да се учим да наблюдаваме, да анализираме, да растем с нашите деца и да поощряваме техните достойнства.