Национален парк Рила е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк а на 24 февруари 1992г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила.

Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност.

От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балкански полуостров - Марица. Парк Рила се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.

Парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.

Мусала Му̀сала е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, където може да се пренощува.

На територията на парка се намират четири български резервата - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа.

Двата резервата „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Парангалица Това е вторият най-стар резерват в България, обявен през 1933 г. Името "Парангалица" от гръцки означава забранено място. Резерватът се намира в Национален парк "Рила", в Югозападния дял на планината и обхваща територия от около 1500 хектара.

Парангалица Резерватът е създаден с цел запазване на вековните смърчови и смърчо-белмурови гори, които се намират на височина от 1750 до 2000 м н.в. Признато е, че това е едно от най-благоприятните места за отглеждане на смърч в Европа. По-ниските части на резервата са заети от смесени гори - бук, ела и смърч.

Парангалица Над 2000 метра е клековият пояс, а след това резерватът е зает от пасища. В резервата са установени около 300 вида висши растения като 75 вида са включени в Червената книга на България. Установени са 12 вида каменоломки. В Парангалица се намират най-големите популации на рилска иглика.

Парангалица В резервата се срещат много представители на бозайниците: кафява мечка,благороден елен, сърна, вълк, дива котка. Има голямо разнообразие от птици. Речнат пъстърва се среща често.

Централен рилски резерват Централният рилски резерват най-големият резерват на Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние. Резерватът обхваща територия с площ 12 394 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила.

В резервата се намират най-високите точки от национален парк „Рила“ - Мусала, Дено Манчо, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

Скакавица Скакавица името на е един от най-малките резервати на територията на България. Площта му е близо 70 хектара и е обявен през 1968 г. Скакавица се простира между 1850 и 2050 м надморска височина и е разположен в северната част на Национален парк Рила. На територията на резервата се намира най-високия водопад в планина Рила - Скакавица.

Най-обширни площи от резервата са заети с горски площи. Скакавица се намира на сравнително голяма надморска височина, което обуславя доброто развитие на иглолистните дървесни видове, като бял и черен бор. От голяма важност са вековните обширни гори от бяла мура, обхващащи по-ниските части на резерват Скакавица.

Срещат се голям брой защитени растителни видове - планински божур, български омайник, златист а кандилка, златовръх и други, както и редките видове планинска дилянка, преходна мурава.

Въпреки малката територия, която заема Скакавица, в него се опазват голям брой гръбначни животни. От бозайниците най-разпространени са сърна, дива свиня, лисица, вълк и други. Освен това се срещат и видовете глухар, черен кълвач, сокерица, усойница, планинска водна жаба.

Маричини езера Маричините езера се намират в Източна Рила, в дълбок циркус между върховете Маришки чал, Близнаците и Манчо. По-голямо е Горното езеро, с площ 2,2 ха и дълбочина 11 м. Долното езеро е с площ 1,1 ха и е дълбоко 5 м. От тях извира река Марица. Районът е обявен за резерват през 1951 г.

Маричин циркус и Горното Маричино езеро, гледани от връх Голям близнак. Насреща - северното разклонение на връх Манчо.

Седемте рилски езера Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина.

Седемте рилски езера Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина

Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м

Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група

Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера

Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове.

Най-плиткото езеро е Рибното езеро

Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

Един от най-младите български национални паркове, обхващащ почти половината планина, национален парк Рила Гледките са зашеметяващи и тук посетителите могат да намерят покой на звука на течащата по скалите вода на множеството потоци и реки.

Благодарим Ви! Изготвил: 10 в клас Гимназия “Христо Ботев” Град Дупница 2008/2009 г. Ръководител: Димитрина Димитрова