Природни области в България

+64

No comments posted yet

Comments

Slide 1

ПРИРОДНИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ

Slide 2

Що е природна област? Природните области са територии, в границите на които природните условия са почти еднакви. Те се формират в резултат от взаимодействието на всички природни компоненти. Географско положение и граници Как се характеризира природна област? Климат Води Почви, растителен и животински свят Скален състав, релеф и полезни изкопаеми

Slide 3

Дунавска равнина Старопланинска област Краищенско – Средногорска област Тракийско – Странджанска област Българско черноморско крайбрежие Рило – Родопска област ПРИРОДНИ ОБЛАСТИ

Slide 4

Разгледайте внимателно картата. Определете границите на природните области. Какви природни подобласти се формират във всяка област? Като ползвате следващите слайдове попълнете таблицата:

Slide 5

Върху рохкавата скала льос са разположени най – плодородните почви – черноземните. В най – южните части на равнината на границата с Предбалкана се появяват сиви горски почви. В растителната покривка на Дунавска равнина се наблюдават както представители на зоната на лесостепите и степите, така и на зоната на широколистните гори. Многовековната стопанска дейност на човека е довела до силно намаляване на териториите с естествена растителност. Днес се срещат малки гори от дъб и габър, а край реките – от върба и топола. Дунавска равнина

Slide 6

От животинските видове са разпространени сърната, дивата свиня, лисицата, степният пор, над 200 вида птици – диви патици, яребици. В езерото „Сребърна“ гнездят пеликани. Природните особености позволяват отделянето на три подобласти: Западна, Средна и Източна Дунавска равниа.

Slide 7

Ез. Сребърна

Slide 8

Кликни върху изображението.

Slide 9

Старопланинска област Според специфичните си природни условия областта се поделя на две подобласти – Предбалкан и Стара планина. В Предбалкана широко са разпространени сивите горски почви, а във височина – планинско – ливадните почви. Естествената растителност е почти унищожена. По – ниските части са заети от земеделски земи. Растителността е предимно храстова (дрян и глог) и горска – дъб, липа и бук в по – високите части. На места в Стара планина са запазени хубави иглолистни гори от ела и смърч. Значителни площи са залесени изкуствено с ела, черен и бял бор. В средната част на Стара планина е обособен Национален парк „Централен Балкан“.

Slide 10

От животинските видове най – характерни са благороден елен, глиган, усойница. Във високите части на планината се срещат диви кози. От птиците са разпространени горски гълъб, сова, орел, алпийска гарга.

Slide 12

Кликни върху изображението.

Slide 13

Краищенско – Средногорска област В тази природна област се включват подобластите на Задбалканските котловини, Краището и Средногорието. Почвената покривка е разнообразна. Алувиално–ливадните почви са около реките, смолниците – в ниските части на някои котловини. Канелените и кафявите горски почви са в хълмистите и планинските райони, а в най – високите части на планините – планиско – ливадните. В районите с варовикови скали и съответно карстов релеф се срещат червеноземните почви, наречени рендзини.

Slide 14

И тук естествената растителност в голяма степен е унищожена, за да се ползва земята за стопански цели. Разпространени са степни и широколистни видове. Особено красиви са буковите гори в Средна гора. В по-високите части на планините са разпростренени бор, ела, клек. На много места има изкуствени залесявания. Силно са намалели дивите животни. В резервати и ловни стопанства се отглеждат сърни, диви свине, фазани. Разпространени са таралежите, костенурките, няколко вида змии и гущери, и много птици. Природният парк Витоша е най – старият народен парк на на Балканския полуостров, обявен през 1934 г.

Slide 16

Яз. Душанци

Slide 17

Кликни върху изображението.

Slide 18

Тракийско – Странджанска област Разположението на областта между Средногорието и Рило – Родопската област определя особеностите на природата ѝ. Ниските ѝ части са заети от плодородните смолници, а покрай реките са разпространени алувиално – ливдните почви. Хълмистите и нископланинските райони са заети от канелени горски почви. На ограничена площ се срещат жълтоземи (по течението на р. Велека в Странджа). В миналото широко разпространени са били топлолюбивите сухи гори от от широколистни видове (дъб, габър). Днес те са запазени само на отделни малки площи.

Slide 19

За Странжда са характерни източния бук и някои вечнозелени влаголюбиви видове – странжданска зеленика, лавровишня. Тук през 1934 г. е обявен първият резерват в България – „Силкосия“. Сред типичните представители на животинския свят са хомяк, чакал, воден плъх, полска яребица, колхидски фазан, отровен тракийски паяк. Някои от растителните и животински видове са ендемити, защото се срещат само в тази област.

Slide 21

Рило – Родопска област На какви подобласти се поделя областта? (Ползвайте картата.) Почвената покривка в в областта е пъстра. Покрай реките се срещат плодородните алувиално – ливадни почви. Над тях в хълмистите и нископланинските райони са разположени канелените горски почви, сменящи се във височина от широко разпространените тук кафяви горски. Планинско – ливадните почви заемат най – високите части на планините. Както в почвената, така и в растителната покривка се наблюдава височинно етажиране. В ниските части край реките се срещат върба и чинар.

Slide 22

По долината на р. Струма са се запазили вечнозелени видове – дървовидна хвойна и вечнозелен дъб (пърнар). В подножието на планината Беласица е запазена стара гора от кестен. Във височина се разполагат широколистни и иглолистни видове. В Пирин и Славянка планина има иглолистни гори от черна и бяла мура. От храстовите видове се срещат иглолистните хвойна и клек, а от широколистните – дрян и смрадлика. Своеобразен е животинският свят на областта. Разпространени са мечки, сърни, вълци, а в Източните Родопи – чакал. Срещат се много влечуги и гризачи. Богат е птичият свят – орел, сова, глухар. За запазване на природната среда в областта са обособени националните паркове „Рила“ и „Пирин“.

Slide 24

Кликни върху изображението.

Slide 25

Българско черноморско крайбрежие Българското черноморско крайбрежие не е самостоятелна област. То обхваща части от няколко природни области. Кои са те? Отделното му изучаване позволява да се разкрият по-добре природните му особености, формирани под влияние на Черно море, и да се разбере важното му стопанско значение. То обхваща българската част от черноморското крайбрежие по протежение от 378 км и широчина от няколко десетки километра. Характерни са свлачищата и срутищата. На север са разпространени черноземите и сивите горски почви, а на юг – смолниците и канелените горски, покрай реките – алувиално – ливадните почви.

Slide 26

За растителността са характерни лонгозните гори, разпространени в устията на черноморските реки Камчия и Ропотамо. Значителни части от крайбрежието са стопански овладени – земеделски земи, курортни зони.

Slide 27

Най – типични представители на животинския свят са чайките и гларусите. В миналото по крайбрежието се е срещал тюленът монах. Разпространени са още дивата свиня, сърната, яребицата и характерната за степите рядко срещана птица дропла. Морето е богато на риба. Често край бреговете се виждат делфини.

Slide 29

Кликни върху изображението.

Slide 30

Въпроси и задачи: Характризирайте всяка една природна област по установения алгоритъм. В коя природна област най – добре е изразено височинното етажиране на природните компоненти? Сравнете Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Кои са най – значителните различия между тях? Докажете, че природните дадености оказват влияние върху стопанското развитие. В кои природни области има най – добри условия за развитие на туризъм? Докажете твърдението си. Коя природна област бихте искали да посетите? Защо? Нанесете в контурната карта природните области.

Slide 31

Домашна работа Ситуация: На гости в България идват ваши приятели от чужбина. Съставете маршрут за посещение на интересни природни обекти в родния край. Защо избрахте точнио тези?

Slide 32

Урокът е разработен по учебник География и икономика за 8 клас на изд. „Булвест 2000“ с автори Румен Пенин и Валентина Стоянова Илиана Т. Илиева –Дъбова БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона, Испания

Slide 34

Кафяви горски почви Канелени почви

Slide 35

Свлачище – откъснати от склоновете и придвижени по хлъзгава скална основа земни маси със запазена структура

Slide 36

Срутище – натрупани скални маси в подножието на склоновете в резултат от внезапно откъсване и събаряне на едри каменни блокове

Slide 37

Лонгоз – крайречна гора около устието на река, вливаща се в Черно море. Разпространена върху алувиални почви. Предствена от върба, елша, бряст, ясен, дъб, клен и увивни растения – дива лоза, повет, скрипка и др.

URL: