Майчина сълза

+157

No comments posted yet

Comments

Slide 2

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца и е автор е на над от сто детски книги, между които най-известни са сборниците „Приказен свят", „Български народни приказки" и повестите „Тошко Африкански" и „Ането". Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“. Умира на 14 декември 1872 г..

Slide 4

Майчица, златна сенчица. Майчината обич е безгранична.

Slide 5

Майчина сълза Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговитe две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо.

Slide 6

Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Slide 7

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници. Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече: — Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.

Slide 8

- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна. Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне. - Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя. - Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето. - Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.

Slide 9

- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. - Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.

Slide 10

- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета. Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и да заспя. Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Ста- на бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза. - Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Slide 11

мораво – виолетово, теменужено кахърна – угрижена, притеснена, неспокойна

Slide 12

Защо малкото птиче не отлита с другите лястовици? Кои думи изрича майката на раздяла? Какви са чувствата й? Как живее птичето без майка си? Каква е историята на сълзата? Какво стопля самотното лястовиче?

Slide 13

есента пролетта лятото

Slide 14

в гнездото под стряхата в пукнатото гърне

Slide 15

да лежи в меката перушина да се пази от черния котарак какво да прави, когато огладнее

Slide 16

сакато радостно сиротно пиле

Slide 17

весела кахърна грижовна майка

Slide 18

Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата. Лястовичките почнаха да се събират по телеграфните жици. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец.

Slide 19

Майчината обич е безгранична и притежава магическа сила.

URL: